История на Париж

Древна история

Има сведения, че Ил дьо Франс е населяван от хора отпреди поне 40 000 години.Счита се, че Париж е основан около 250 г. пр.н.е. от келтското племе паризии, които основават рибарско селище на брега на Сена.

Градът попада под владичеството на римляните, водени от Юлий Цезар през 52 г. пр.н.е. след потушаване на въстанието на Верцингеторикс. Завоевателите наричат новия си град Лутеция, което означава „блатиста местност“ или „място, заобиколено с вода“, което много по-късно историците тълкуват като „остров“. Градът процъфтява и нараства значително, докато е под римско владение. През 212 г. получава новото си име „Париж“, кръстен на местното племе паризии. Но на остров Сите не са открити остатъци на келтите, а само на римляните. Останки от цивилизацията на келтите са открити в предградието Нантер и затова напоследък съществуват съмнения у някои археолози, че центърът на Париж и самият град е основан по-късно и в действителност от римляните. В следващите два века градът е непрекъснато нападан от варварски племена, докато Римската империя се разпада и през 451 г. районът около Париж е завладян от Атила. В последния момент Атила се отклонява и не напада.

Средновековие и РенесансЕдна от най-старите сгради от Средновековието, Отел дьо Санс, построен между 1475 и 1519 г.

Римското владичество е прекратено през 508 г., когато Хлодвиг I прави от града столица на франкската династия Меровинги. Нашествията на викингите през 800-те години принуждават парижани да построят укрепление на Ил дьо ла Сите. На 28 март 845 г. Париж е опустошен от викингско нападение, вероятно под водачеството на Рагнар Лодброк, който прибира огромен откуп, за да си тръгне. Слабостта на Каролингите – френска кралска династия, довежда до постепенния възход на парижките графове; Одо, граф на Париж е избран от феодалните владетели за крал на Франция. Шарл III също претендира за трона. Накрая през 987 г. Хуго Капет – граф на Париж, е избран за крал на Франция от големите феодални владетели след смъртта на последния Каролинг.

Крепостта Лувър от XV век, илюстрация от Много богатите часове на херцог дьо Бери

През XI век градът се разпростира към десния бряг. През XII и XIII век тук се включва царуването на Филип II Август (1180 – 1223), градът значително нараства. Главните пътни артерии са павирани, построен е първият Лувър като крепостно укрепление, няколко църкви, а катедралата Парижката Света богородица (Нотър Дам) е проектирана и започната през 1163 г. Няколко училища на левия бряг са слети в едно – Сорбоната, където едни от първите преподаватели са Албертус Магнус и Тома Аквински. През Средните векове Париж просперира като търговски и интелектуален център.

Около 1328 г. населението на Париж се оценява на 200 000 жители, което го прави най-големият град в Европа. Но през 1348 г., Черната смърт покосява населението убивайки до 800 души на ден, около 40 000 души умират до 1466 г. 100-годишната война (1337 – 1453) нанася огромни щети на Франция. Страната преживява икономически упадък, от който са ѝ нужни десетилетия, за да се съвземе. Хиляди са убити от глад, чума, дизентерия и бандите, които тероризират града. Гражданските войни и местните борби допринасят за разрухата. Жана д'Арк (известна още като Орлеанската дева) (1412 – 1431) е католическа светица, национална героиня на Франция и една от най-известните фигури на Стогодишната война, която се опитва да освободи Франция от англичаните.

Населението на Париж нараства от 1422 до 1500 г. и търпи слаб икономически растеж. В същото време Франция е разтърсена от религиозни противоречия. Вартоломеевата нощ е масово клане на хугеноти във Франция, устроено от католиците в нощта на 24 август 1572 г., деня на св. Вартоломей. Организирано е майката на краля Катерина Медичи и херцозите дьо Гиз. През нощта в Париж са убити около 3000 хугеноти. След Вартоломеевата нощ религиозните войни във Франция се възобновяват. 12 май 1588 г. е известен като Денят на барикадите, защото за първи път парижани строят барикади, за да защитават града. Градът устоява на набезите на Анри IV (Франция) до 1594 г. За да влезе в града, той трябва да приеме за втори път католицизма. Прави това с известната си фраза „Париж заслужава една литургия.“ Убит е на 14 май 1610 г. след покушение, извършено от Франсоа Раваяк.

Управлението на Бурбоните

Анри IV превръща Париж в своя основна резиденция, предприема значителни мероприятия, като уголемяването на Лувъра, строителството на моста Пон Ньоф, площад де Вож, площад Дофин и други. Кралят е подложен на непрекъснати набези от религиозни фанатици от двете страни (протестанти и католици), има 23 опита за убийство, докато през 1610 г. е убит от католик.

Луи XIII става крал само на осемгодишна възраст, като политическата власт е съсредоточена в ръцете на майка му – Мария Медичи, в ролята на регент. Макар формално властта да преминава в негови ръце, когато е на петнадесет години, зад него стои безскрупулният и влиятелен кардинал Ришельо. По това време са построени няколко дворци, църкви в стил барок и е реконструирана Сорбоната.

Когато умира през 1643 г., той оставя трона на петгодишния си наследник Луи XIV. През 1648 г. цялото кралско семейство е принудено да избяга поради въстания, но се завръща триумфално през 1653 г. Въпреки това „Кралят-слънце“, при царуването си от 1643 до 1715 г., премества кралската резиденция от Париж в близкия Версай, защото ненавижда Париж. Това е период на разцвет за Франция и градът значително увеличава населението си.

По време на Луи XV кралската резиденция е преместена отново в Париж, но след скандали за корупция, които значително дискредитират образа на краля, е преместена обратно във Версай. В края на XVIII век Париж става културната и интелектуална столица на Западния свят. Това е времето на Просвещението, времето на салоните, които са горещо подкрепяни от любовницата на краля Мадам дьо Помпадур.

При царуването на Луи XVI Париж достига нови висоти и става престижен град, като се утвърждава като център на изкуствата и науката. В същото време около Париж в периода 1784 – 1791 г. е построена нова стена, финансите на държавата започват да приключват, данъците се увеличават, настъпва глад, недоволство и започват бунтове.

Френската революцияПревземането на Бастилията, 14 юли 1789 г.

Френската революция започва с щурмуването на Бастилията на 14 юли 1789 г. и приключва с преврата през 1799 г. Много от сблъсъците през следващите няколко години са между Париж и околните селски райони и от абсолютна монархия Франция се превръща в република.

На 5 май 1789 г. Луи XVI свиква генералните щати, в които се гласува по съсловия (а по това време Франция е разделена на съсловия – духовенство, аристокрация и обикновените граждани, в множеството си селяни). Третото съсловие разполага с един глас, докато тези от първото и второто с по два. Това състояние на нещата предизвиква недоволство. На тази дата депутатите от третото съсловие (съсловието на народа) се заклеват да не се разпускат, докато не бъде приета нова конституция. Така се стига до създаването на Учредителното събрание. Тези събития слагат началото на революционни действия. На 14 юли 1789 г. тълпа от санкюлоти щурмува Бастилията. На 15 юли е избран първият кмет на града. На 26 август 1789 г. е приета Декларация за правата на човека и гражданина, на чиято основа е съвременната Всеобща декларация за правата на човека.

Наполеон Бонапарт, Реставрацията и Парижката комуна

Наполеон Бонапарт се издига във военната си кариера по време на Френската революция. През ноември 1799 г. той извършва държавен преврат и става първи консул, като практически съсредоточава властта в свои ръце. Пет години по-късно, през 1804 г. той се самопровъзгласява за император (с помощта на френския Сенат) и установява диктаторски режим, като се опитва да превърне Париж в новия Рим. Наполеон води редица победоносни войни, които разширяват Франция и я превръщат в най-голямата държава на континента. Неудачното му съперничество с Англия и няколко поражения – в Русия, Лайпциг и Ватерло, водят до неговото заточаване и края на империята. От 1840 г. тленните му останки се намират в Дома на инвалидите.

Монархията е реставрирана, но единственото, което Луи XVIII (1814, 1815 – 1824) и Шарл X (1824 – 1830) успяват да направят, е да предизвикат нова революция и утвърждават мнението за Бурбоните, че „забравят всичко старо и не научават нищо ново“. Шарл X абдикира, а през 1831 г. епидемия от холера убива 19 000 души.

Париж на Осман, Плас дьо л'Етоал

На 22 февруари 1848 г. парижани се вдигат на въстание. Луи Филип абдикира и е установена Втората република. Следват нови бунтове и недоволства. В края на 1848 г. се провеждат избори.

Победителят в изборите за всеобща изненада е племенникът на Наполеон, Луи-Наполеон Бонапарт, получавайки 75% от гласовете. Но той не се задоволява с поста президент и подобно на чичо си, на 2 декември 1851 г. извършва преврат, самопровъзгласява се за император като Наполеон III и се установява в двореца Тюйлери.

По време на неговото управление Париж приема съвременния си вид. През 1853 г. Наполеон III назначава Жорж-Йожен Осман (Georges Eugène Haussmann), известен като Барон Осман, за префект на града със задачата да го модернизира. Баронът извършва това с драстични мерки, като събаря една голяма част от Париж и построява големи, широки булеварди. По това време Булонският и Венсенският лес се превръщат в огромни градски паркове. Въпреки че Осман е принуден да си подаде оставката през 1869 г. поради финансови проблеми, неговите идеи са тези, които дават съвременния вид на Париж.

През 1870 г. по време на Френско-пруската война, която завършва с обсадата на Париж, Наполеон III абдикира, което води до провъзгласяването на Третата република. Пруската армия навлиза в града и много от известните му постройки се превръщат във военни бази и складове, включително Лувъра. Условията на мирния договор се разглеждат от много парижани като предателство и на 18 март 1871 г. избухва въстание, което започва от Монмартър. На 26 март същата година е обявена Парижката комуна (La Commune de Paris, мини социалистическа република), която просъществува от 18 март до 28 май 1871 г. (72 дни) под девиза „Свобода, равенство, братство“ (Liberté, égalité, fraternité). Дейците на Парижката комуна унищожават статуята на Наполеон и установяват първата в света форма на диктатура на пролетариата. Разгромът на комуната става с цената на много кръвопролития и 30 000 убити.

Съвременна историяПариж до Първата световна войнаАйфеловата кула на световното изложение през 1889 г.

Две световни изложения – през 1889 и 1900 г. оставят своя отпечатък върху столицата. Айфеловата кула – най-известната забележителност на Париж, е построена през 1889 г. за първото изложение, в период на просперитет, известен като Бел епок (Хубавото време). Първата линия на метрото, Големият дворец (Гран палѐ), Малкият дворец (Пти палѐ) и мостът Александър III са открити за световното изложение от 1900 г. Започва да се развива автомобилостроенето и самолетостроенето.

Това е периодът, през който Париж се утвърждава като културна столица на света, особено популярен с кварталите Монпарнас и Монмартър. По това време в Париж започват да творят Пабло Пикасо и Анри Матис. Ражда се импресионизмът.

През януари 1910 г., след обилни валежи, водите на Сена се покачват с около седем-осем метра и предизвикват едно от най-големите наводнения на града. Много хора са евакуирани.

Париж и двете световни войни

Първата световна война започва на 2 август 1914 г. Париж първоначално приема този факт с ентусиазъм в желанието си да отмъсти за поражението от 1870 г. Само месец след започването на войната градът се напълва с бежанци, а немците настъпват на 25 km от града. Правителството е евакуирано в Бордо. Германските войски са отблъснати и градът е спасен. В следващите няколко години Париж е бомбардиран няколко пъти и преживява тежка грипна епидемия през 1916 г.

Парад на Вермахта в Париж, 1940 г.

Периодът между двете световни войни донася социална и икономическа криза. Започват многобройни финансови скандали и корупция в политическите среди. По това време в столицата пристигат редица имигранти, някои от които стават световноизвестни, като например Жозефин Бакер. Създадени са крайно леви и крайно десни партии. На 5 февруари 1934 г. фашистите се опитват да завземат властта с преврат, при което са убити петнадесет души и ранени 1500. Това обединява левицата – комунистически и социалистически движения се сдружават и създават Народния фронт, който завзема властта през 1936 г., но се разпада след около година. На 3 септември 1939 г. Франция обявява война на Германия.

След битката за Франция Париж е обявен за отворен град. Хитлер започва окупацията на Франция на 10 май 1940 г. и само след месец вече е в столицата. Париж пада практически без съпротива на 14 юни 1940 г. Една голяма част от населението на града, около 1,6 милиона, го напуска. Правителството сключва споразумение с немците и се оттегля във Виши, като оставя града и огромна част от Франция окупирана от немските войски. Париж престава да бъде столица до освобождението. Френският трикольор, както и националният химн, Марсилезата, са забранени. На 23 декември 1940 г. е разстрелян първият представител на Съпротивата, инженер Жак Бонсержан.

Освобождението на Париж, 25 август 1944 г.

Преследването на евреите започва 48 часа след окупирането на града. Депортирането им започва през 1941 г., но през юли 1942 г. са предприети масови арести на евреи и 12 884 са откарани в концентрационни лагери.

След 19 август 1944 г., с наближаването на Съюзническите войски и завземането на Нормандия, се възражда съпротивителното движение и започва въоръжено въстание. На 25 август Втора френска бронирана дивизия, командвана от генерал Филип дьо Отклок, известен още като Льоклер, и Четвърта пехотна американска дивизия навлизат тържествено в града. Германският генерал Дитрих фон Холтиц капитулира без военни действия, престъпвайки заповедта на Хитлер да разруши града. По този начин мостовете, музеите и други исторически сгради са съхранени с много малко повреди. Генерал дьо Гол и Льоклер влизат като победители, посрещнати от хиляди парижани по улиците и установяват временно правителство, което просъществува до 1946 г.

Втората половина на XX век и началото на XXI век

След установяване отново на гражданско управление и обявяването на Четвъртата република през 1946 г. Париж се възстановява завидно бързо, най-вече поради минималните физически повреди, претърпени по време на войната. 1960-те години обаче се оказват доста бурни, предимно заради войните в Индокитай и Алжир. На 17 август 1961 г. полицията се разправя жестоко с демонстранти, като убива около 300 от тях. Учудващо, този факт остава незабелязан и пренебрегван до 90-те. През май 1968 г. започват бунтове, водени основно от студенти. Това води до насилие над демонстрантите от страна на полицията, но също така и до оставката на генерал дьо Гол и установяване на социално либерална политика. Водачите на тези бунтове по-късно играят съществена роля в местната и националната политика.

След дьо Гол президент става Жорж Помпиду и се заема със строителни мероприятия. Построен е центърът Помпиду, както и паркът Ла Вийет с Градчето на науката и индустрията. Това е епохата, когато в Париж се страхуват, че той може да бъде завладян от модата на небостъргачите.

През 1981 г. за президент е избран Франсоа Митеран, което довежда до нови промени в политиката и градоустройството. Понякога неговите социалистически идеи се сблъскват с тези на кмета на града Жак Ширак. По това време е построена стъклената пирамида пред Лувъра, както и новият футуристичен квартал Дефанс (La Defense). Националната библиотека и операта „Бастилия“ не се ползват с такава голяма популярност. През 1991 г. бреговете на Сена стават част от световно културно наследство на ЮНЕСКО.

Ширак е избран за президент през май 1995 г. и почти моментално след това се появяват скандалите за корупция. През 2001 г. градът избира за първи път от 1871 г. насам кмет от левицата – Бертран Деланое. Принос на неговата политика са създадените стотици километри велосипедни алеи, подобряването на градския транспорт, културните мероприятия като Белите нощи и августовия Пари-плаж на кейовете на Сена. Деланое е преизбран през 2008 г. На местните избори през 2014 г. за кметица е избрана Ан Идалго, също от Социалистическата партия, дотогава първа заместничка на Деланое. През 2015 година ислямисти извършват няколко едновременни терористични нападения в града с общо 128 жертви. През 2019 година покривът на катедралата „Света Богородица“ е тежко засегнат от пожар.